Бургаската област е една от най-големите в България – около 7 750 кв. км и има около 430 000 жители. В нейните рамки са 13 общини, като по-големите сред тях са Бургас, Созопол, Приморско, Несебър, Малко Търново, Поморие, Айтос и Карнобат. Това, което отличава Бургаска област, е нейното разположение по Черноморското крайбрежие. Географското разположение на Бургаския регион е благоприятно за развиване на туризъм. Главният туристически сезон е лятото.

 Бургаската низина, Черноморското крайбрежие, източните части на Стара планина и българският дял на Странджа планина характеризират релефа на областта. Черноморското крайбрежие е разчленено, със силно вдадени в морето носове и полуострови, живописни плажове и дълги и спокойни заливи.

 Сред най-известните географски точки в тази част са нос Емине, Маслен нос, Несебърски и Поморийски полуострови. На север, в южните склонове на Стара планина се издига най-високият връх Калето. В границите на областта се разкриват докамбрийски и палеозойски метаморфни скали, различни видове варовици, варовито-глинески седименти. Полезните изкопаеми са разнообразни: медни, железни и титанови руди, мрамори, варовици, българити, кафяви въглища и глини.Климатът по крайбрежието, както и около 20 км навътре в сушата, се намира под влияние на Черно море. Характеризира се с мека зима, с положителни средномесечни януарски температури – около 3.2˚ С. Снежна покривка рядко се образува, а при наличието на такава се задържа около 4-5 дни.  Лятото е топло с малко количество валежи, като средномесечните юлски температури са около 22˚-24˚ С.  Под влияние на морето, есента е топла и обикновено се характеризира с по-високи температури от пролетта, която от своя страна е хладна.

Черно море не е замърсено за разлика от други морски басейни в Европа, водите му не са толкова солени и в тях няма опасни животински видове и растения.